Това, което ми казваш, благодаря ти!
В този момент е важно за мен. Защото чрез думите си близо, даваш ми нещо, което ми липсва и донякъде балансира махалото. Оценявам го! Сорри, май съм станал съвсем "пациент". Просто човек се уморява да му липсват важните неща и да се прави, че не го забелязва.
Преди време живеех така:
Хиляди
нокти
раздрали
небето ни,
с кървави пръсти
пишат омразата...
Вой...
После пораснах, смирих се, бях нормален, сериозен, уж мене си и уж всичко, което трябва и е нужно. И най-лошото, полагах усилие да бъде така, вярвах, че трябва, всъщност не вярвах, но си мислех, че трябва. Докато един ден всичко стана ясно - перонът е празен, влакът е заминал, а мене ме няма...