Постинг
24.11.2006 22:53 -
Мразя петъците
Мразя петъците. Наелектризирани още от сутринта от целоседмични потиснати желания, зовящи, търсещи и прочее дивоокончаващи наречия. Мразя петъците. Настръхналия им сумрак и игривото му тайнство, тръпчивото усещане за нещо предстоящо и вълнуващо, точно като на ловеца, секунди преди да срещне дивеча. Мразя петъците. И бунтарското им неприличие. И свободата с вкус на барикаден пушек. И сгушения град, замиращ във внезапно падащия здрач, неистовата тишина и посребрелия асфалт, замира всичко, прошумолява само сянката на отстъпващия ден. Мразя петъците. И копнежа им по разстояния и безгранични лудости. Притиснатите влюбени по спирките и впитите им длани. Размазаните светлини на нощния оранж. Безмълвното сбогуване на ослепялото небе. ( Някой пак ми е отхапал луната, дето уж си беше само за мен...) Мразя петъците. И баладичната им самота. Отново оглушавам...Гласът на тишината.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 96
Архив